Плащаш 400 лева на месец, за да седиш на студено.

 Плащаш 400 лв. на месец, с цел да седиш на студено. Няма къде да изсушиш чорапите и гащите. Вмирисват ти се облеклата. Киселото зеле стопира да шупва. Суджуците замръзват. Започват да се пукат тръбите в банята, ремонтирана с пари от продажбата на някоя дядова равнища. Кучето изпада в заспалост. Спира да пуска косми. Налага се да си прибереш чехлите от изтривалката пред вратата във входа, с цел да ги обуеш. Може да миришат, но на студено върви ли се? Дори шушоните от баба Гинче не топлят краката с неизрязаните нокти. Телевизорът на погашение едвам стартира да смогва на ниските температури. Плазмата му замръзва. Единствено фейсбук профилът работи, където да напишеш в някоя група за софиянци някой ядовит коментар. И със сетни сили на измръзналите си пръсти да поискаш оставка на някой, макар че последните налози, които си платил, са били, когато дядо ти Пешо ти е трансферирал остарелия си „ Москвич ” и е трябвало да се изчистиш пред страната, с цел да можеш да го върнеш на вторични и да си покриеш бързия заем. И какво му остава на човек в този апокалипсис? Или да си купи духалка от близкия магазин, или да се събере с останалите кореняци в градинката пред блока и да стартират да възнамеряват следващия митинг. Защото по този начин не може! Не може да желаят да им застрояват тоалетната на песовете, а да не поставят никакви грижи за тръбите, по които идва перлата на столичани – топлата вода. С която се хвалят пред роднините в провинцията. Тече без да стопира. И все е топла. Няма бойлер, няма казан. Няма дърва, няма въглища. Всичко идва като извор на щастието. Директно от тръбите. И внезапно и това нещо секва. Язък за 400-те лв., които са били изгладувани за сметка на баба Гинче, която е пратила буркани с жилирано заешко, лютеница и някоя друга сушеница. И добре, че е баба Гинче и нейните шушони, тъй като ей го на, края на света в действителност ще пристигна. Защото Топлофикация не влага тези 400 лв. в ремонт на инфраструктурата си, не поставя нови тръби, не прави профилактика. Въпреки че такава най-вероятно е планувана, изписана, изхарчена и може би открадната. Парите от нея по-скоро. За това, добре, че е баба Гинче, която да постави в дребния си джоб Топлофикация. Да я пребори с бодливите шушони, със зимнината и с коравия си манталитет на жена, оцелявала в дълбоката провинция и пратила наследниците си да си дирят шанса в Софията. Че дори и с нивите си се е разделила, с цел да може някой Иван от Чапръчане да каже, че е софиянец и че употребява топла вода до насита. Да си хвърля боклука през терасата. Да не заплаща налози. Да паркира на тротоара и на инвалидните места. Да плюе през прозореца на колата си. Да употребява клаксона за мигач. Да загатва майките на всички, които види. Топлофикация умря, да живее баба Гинче.